" ИСКАМ ВСЕКИ ПЪТ ДА БЪДА РАЗЛИЧЕН",
" ИСКАМ ВСЕКИ ПЪТ ДА БЪДА РАЗЛИЧЕН",
или Вглеждане и виждане на художника проф.
Греди Асса Визитна картичка:Роден град: Плевен
Дата на раждане: 29 януари 1954г.
Семейно положение: женен
, с една дъщеряЗа връзка с художника: 0887523285
Обикновено представата ми за професор /а може би не само моята!/ буди асоциации за мъж на достолепна възраст, с побеляла коса, очила с дебели рамки...Затова и удивлението ми бе голямо, когато за първи път се срещнах лично с художника Греди Асса. Запознахме се случайно на светско събитие. Пред мен стоеше симпатичен мъж, с особено младежко излъчване, който по никакъв начин не ми приличаше на професор. Оказа се обаче, че той все пак носи тази тежка титла. Освен известен български художник, Греди Асса от години е и преподавател в Националната художествена академия.
Повече подробности за творческия му
и житейски път научих от самия него при следващата ни среща в галерия "Ракурси". Тук бе подредена и последната изложба на художника.
Няколко думи за тази изложба?
Подготвях се за нея около година и така се "родиха" 20-тина платна. Нарекох я "Вглеждане и виждане", за да могат зрителите сами да откриват моите внушения и послания, чувствата и емоциите, които съм искал да предам чрез тях. В нея пресъздавам пейзажи, които са били скрити дълбоко в мен. В началото човек не осъзнава кога точно се получава "прикачването" към даден сюжет, после се оказва, че той му е въздействал, съхранил се е и в някакъв момент се получава избликът - творбата, в моя случай - картината. Човек е устроен така, че подобни изблици са постоянни, достатъчно е да се занимаваш с това, което ти е най-любимо. Мога да оставя всичко друго в името на часовете, прекарани пред платното. Щастлив съм, че хобито и работата си превърнах в едно цяло.
Откъде започна всичко?
Казвал съм го и пак ще го повторя. Това беше детската ми мечта, която след дълги перипетии все пак се осъществи! Завърших "Монументална декоративна живопис" при проф.Герлов във Велико Търново, после дойдох в София, бях хоноруван преподавател в НХА, станах доцент, сега - и професор, преподавам живопис и ръководя Катедра "Мода".
Кое те държи в кондиция, кое те зарежда?
Може би това, че работя с млади и амбициозни хора, които са много добри в работата си, независимо че живеем във века на техниката. Освен това, всеки ден рисувам, потопен съм в творческа обстановка, което допълнително ме стимулира.
Рисуваш ли вечер?
Рисувам само през деня, вечер цветовете се променят. По отношение интензитета на тоновете в моите картини през годините също се променях. В началото залагах на по-интензивни, наситени тонове. Сега обаче рисувам по-меки и балансирани композиции. Очевидно с настъпване на по-зрял период в живота на художника той се стреми с
по-пестеливи средства да изразява по-силни внушения.
Предпочитани художествени стилове?
Водеща за мен е рисунката, залагам много на нея. Обичам също акварела, тушовата рисунка, колажите, склуптурата...
Колко изложби си имал, кои са най-големите от тях?
Не съм ги броил. Когато преди две години организирах юбилейната си изложба в Националната художествена галерия, се оказа, че са повече от годините ми. Това и за мен беше изненада.
По-големи самостоятелни изложби съм имал в Сеул - Южна Корея, през 2001 г., в САЩ - през 1998г., където прекарах около година. В музея "Холокоста" във Вашингтон е изложена моя картина /с размери 4/2 метра/, която бе подарена от България при откриването на музея.
В края на м.г. участвах в много голямо биенале в Пекин, с повече от 2000 художници от цял свят. Имаше творци от Тринидат, от островите Зелени нос и откъде ли още не... На подобни форуми виждаш различни художествени похвати, запознаваш се с много и интересни хора.
Още нещо за преподавателската ти дейност, за твоите студенти?
Работя като преподавател от 1991-92 година. Много от студентите ми са вече известни, откриват самостоятелни изложби, утвърдени дизайнери са във Франция, Германия и други страни по света. Поддържаме връзка. През всичките тези години останахме добри приятели. Запомнил съм тези, които по особен начин бяха личности. Те извеждат, открояват се, биха направили нещо значимо.
Няколко думи за твоето семейство?
Имам дъщеря на 23 години, която вече пета година следва в най-стария колеж по мода "Ес Мод" в Париж. Изучава дизайн и вече работи за Пако Рабан.
Съпругата ми се занимава с културология, преподава във Философския факултет на Софийския университет.
Какво мислиш за българските художници?
Въпросът има много аспекти. Ние, българите, понякога се вглъбяваме прекалено много. Смятаме, че сме най-добрите във всичко. Това, разбира се, не е лошо, но ако си добър у нас, това не значи, че си добър и в световен мащаб. Ние просто имаме много добри художници. Мисля, че адмирации заслужават онези колеги, чиито картини са в големите световни галерии. Между талантливите български художници бих посочил Атанас Яранов /за съжаление не е вече между живите/, Иван Дукадинов, Вера Недкова, Ненко Балкански, Пенчо Обрешков, Никола Маринов, а от по-младите - Магда Вазова, Иван Кирков, Теофан Сокалиев, Стоян Цанев и др. Харесвам тези колеги, оценявам тяхното творчество, те са последователни в това, което правят. За разлика от мен, който с времето ставам все по-различен. Аз лично искам всеки път да съм различен. Другото би ме унищожило.
Интервю на Наталия Велева Снимки: Константин Велков
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
