АЛАДЖА МАНАСТИР
НА 14 КМ СЕВЕРОИЗТОЧНО ОТ ГР.ВАРНА СЕ НАМИРА ПРОЧУТИЯТ СКАЛЕН МАНАСТИР СВ.ТРОИЦА, ПО-ИЗВЕСТЕН КАТО АЛАДЖА МАНАСТИР /НА ТУРСКИ АЛАДЖА ОЗНАЧАВА ПЪСТЪР, ШАРЕН/. ИМЕТО МУ ИДВА ОТ МНОГОЦВЕТНИТЕ И КРАСИВИ СТЕНОПИСИ, С КОИТО СЕ Е СЛАВЕЛ МАЛКИЯТ ПАРАКЛИС НА ОБИТЕЛТА. ТОЙ Е ЧАСТ ОТ НАРОДНИЯ ПАРК ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, РАЗПОЛОЖЕН МЕЖДУ ИЗВЕСТНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ КОМПЛЕКСИ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ И СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА.
Скътан е в местността “Писанец”, сред красива растителност от рядка гора и високи папрати. Едно от малко известните му имена е “Писанец”, но дали той е приел името на областта, или областта е именувана на него - остава загадка.
Според археолозите, пещерата, превърната в манастир, е била обитавана още от първобитния човек. Образувала се е във варовиковите утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало цяла Югоизточна Европа преди 12 млн. год.
Обителта е възниква в ранно-християнската епоха, но едва през Х в. е изградена в сегашния си вид от монаси-исихасти. Последователите на това религиозно-философско учение, зародило се във Византия през XII – XIV в., се стремят да постигнат единение с бога чрез аскетичен живот, пълно безмълвие и вътрешно самовглъбяване. Така възникват първите скални манастири и църкви в България, обитавани от отшелниците-исихасти. В такива са превърнати пещерите из варовиковите скали на Шуменското плато, Добричко, край Черноморския бряг и Търново, много пещери в Искърското дефиле, Никопол, Враца и естествено, край Варна.Първото писмено известие за Аладжа манастир е в едно писмо на руския учен Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. посетил българските земи и проучил някои от археологическите паметници в Северна България. Цялостно изследване на обителта обаче правят братята Карел и Херман Шкорпил през 1887 г. Те разучават пещерата и конструират план-макет на предполагаемото разположение на манастира.
Издълбаването на помещенията във високата 40 м варовикова скала продължавало през различни периоди. Те са на два етажа. На първия етаж се намират манастирският храм, църквата за заупокойни молитви, криптата, кухнята, трапезарията, стопанските помещения и килиите на монасите. Вътре всичко е свързано чрез тесни коридорчета, а изсечената по ръба на самата скала стълба води през тесен вход до петте монашески килии, разделени с дървени прегради. В по-късен период на горния етаж е добавен малък манастирски параклис, изрисуван някога с разноцветни и красиви стенописи. Това е единственото запазено до днес зидано помещение в манастира.
Писмени сведения за живота в Аладжа манастир по време на Второто български царство не са запазени. Предполага се, че е продължил да съществува някъде до края на XVIII в. С течение на времето, под влияние на черноморския въздух и ерозия, варовиковите скали са започнали да се рушат. Вероятно това е причината монасите да напуснат манастира.
В югозападна посока от него, на около половин километър по черен път сред буйна растителност, се намира още една група пещери, наречени от братята Шкорпил “Катакомбите”. Те са на три нива, като най-запазено е второто, където има едно голямо помещение, а до него - по-малко, в което са открити пет гробни камери. Предполага се, че това е била каменна гробница от ранно-християнската епоха. Останалите две нива представляват естествени пещери, които са били обитавани от монасите.
Гробницата, и откритите находки, датирани към IV - VI век - фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.) и частите на една метална кадилница - дават основание да се предположи, че „Катакомбите” са обитавани още тогава.
От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от ранно-християнска базилика, малко укрепление и няколко селища.
След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Истинското християнско име на манастира не е известно. Живи обаче са все още легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.
Текст: Радослав Райков
Снимки: Красимира и Милен
www.ImagesFromBulgaria.com
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
