Д-р Георги Анастасов разкрасява Ню Йорк
Визитка:
Роден през 1963 г. в Ялта - бившия СССР. Майка му е рускиня от дворянски произход, баща му - българин от македонския край.
Завършва Художествената гимназия, след което и Медицинската академия в София.
По-късно в САЩ, където създава семейство през 1987 г., следва в Нюйоркския университет, където специализира пластична хирургия и микрохирургия. През 1996 г. завършва втората си специализация по лицево-челюстна хирургия в медицинския колеж „Алберт Айнщайн". На следващата година продължава с трета специалност, краниофациална хирургия, в Германия.
Преди 10 години д-р Анастасов купува клиниката на проф. Леонард Линков - бащата на съвременната имплантология, с когото е работил заедно около 4 години. (Последният е номиниран за Нобелова награда, а в Германия има улица кръстена на неговото име.) Клиниката му се намира в сърцето на Манхатън - на 50-та улица и Пето Авеню. След пенсионирането на професора, д-р Анастасов става собственик на клиниката и вече 10 години работи там със своя екип. През цялото време той не спира да пътува по света и да изнася лекции и доклади на най-високо професионално равнище.
Д-р Анастасов, вече 22 години живеете в САЩ. Откъде започнахте и докъде стигнахте в страната на неограничените възможности?
Започнах буквално от дъното. Първата ми работа, една седмица след като пристигнах, бе като печатар във фирмата на моя тъст. Надницата ми бе 5 $ на час (минималната по онова време) и бях много благодарен, че не се налагаше да ме хранят. Последва учение, изпити и пак изпити, специализации, няколко бизнеса, няколко загуби, но и победи, които оправдаха разочарованията. Пътят беше (и е!) труден и безкраен. Но залогът за успех за мен е труд, честност, всеотдайност, уважение, амбиции и непрекъснато самоусъвършенстване... Целите са винаги временни и след постигането им се поставят нови, по-сложни. Животът тук дава възможност за това: ако човек е амбициозен и упорит, може да успее.
Докъде съм стигнал? Сигурно до успех. Имам академична кариера, а също и клинична, собствен бизнес и т.н. Не завися от никого, помагам на когото и с каквото мога. Лекувам хора от Европа, Азия, Африка и Америка. Оперирал съм спортни и музикални звезди, босове на мафията, а също и бездомници, нелегални емигранти и какви ли още не хора. Всички за мен са равни, независимо от общественото им положение. Бил съм гост-професор в много стани по света. Участвам в редакционните колегии на много професионални списания, включително и на българското "Фолиа Медика" (Folia Medica). Активен член съм на съвета на Руската православна църква в Ню Йорк. Имам прекрасни приятели, с които ни свързват изпитани във времето отношения. Чувствам се абсолютно свободен.
Разкажете ни накратко за Вашето семейство.
Тук ситуацията е малко по-сложна. С първата ми съпруга Мелиса Джилес имаме дъщеря Александра на 21 години, която завършва колеж и ще следва право - върви по стъпките на дядо си и прадядо си. Имам и син Георги, на 18 години, който е първокурсник в колеж. С майка му живяхме 6 години, но не сме имали брак.
С настоящата ми съпруга - Лидия Бей Фредж (наполовина италианка, наполовина тунизийка), съм женен от 11 години и имаме 10-годишна дъщеря Анжела-Лидия. Тя учи в гръцко училище, тъй като това е единственото православно училище в Манхатън. Засега се справя доста добре, макар че ние не можем да й помагаме с езика.
При толкова много ангажименти остава ли Ви време за хоби?
Обичам музика, опера, балет. Рисувам, макар и не достатъчно. Ходя на църква, чета руска поезия и проза. Колекционирам древно китайско и руско изкуство. Имам честта да притежавам картини на двама много талантливи български художници, бивши мои съученици - Константин Леондев и Илия Илиев. Колекционирам вина и естествено ги опитвам, когато има подходяща компания.
Имам и един симпатичен ротвайлер - Зигфрид, който се отглежда трудно в Манхатън, но засега се справяме.
Пътувате често. Определяте ли се като гражданин на света? Къде все още не сте били и мечтаете да отидете?
Когато се утвърждавах, пътувах много често и все надалеч. Пет-шест пъти съм чел лекции в Колумбия, при това във време, когато беше много опасно за американски граждани. Слава Богу, нищо не ми се случи. Сега повече избирам - ако пътуването не е интересно и полезно за мен го отказвам. Бил съм почти навсякъде по света и съм се чувствал добре. Човек винаги трябва да търси положителното около себе си и да си затваря очите за негативното. Тогава ще се чувства "гражданин на света" навсякъде.
Все още не съм бил в Палестина, в Светата земя. Получавал съм многократно покани да чета лекции, но все съм ги отклонявал. Може би един ден ще отида и там. Не съм стигал и до Далечния Изток, до Камчатка, до о. Сахалин, а ми се иска да ги посетя. Някой ден...
Липсва ли Ви България?
След като заминах за Америка, не се бях връщал 10 години в страната си. Носталгия почувствах още при първото ми кацане в Лондон. Знаех, че няма да видя семейството си, любимите си хора дълго време. Беше ми много тежко. После потънах в толкова много ангажименти, че не ми оставаше време за размисли, за носталгия. Все пак човек не е господар на сърцето си, на чувствата си. Липсваха ми най-вече моите приятели, роднини.
Когато се върнах за първи път (през 1997 г.), всичко ми се видя много променено. За съжаление, в отрицателен смисъл. Годините на прехода явно си казваха думата. Това, което беше останало непокътнато, беше дружбата ми с моите приятели. И това за мен е най-важното.
През следващите ми посещения в България забелязах, че нещата се променят в положителен аспект. Надявам се за в бъдеще, при всяко мое завръщане да намирам още повече промени, които да ме карат да бъда горд, че съм тръгнал от България, че тя си остава моята Родина.
Какво бихте пожелали на всички българи?
Дано да не прозвучи много патетично, но бих пожелал: вярвайте един в друг и си помагайте. Гордейте се със светлото ни минало и го изучавайте по-подробно. Помнете и трагичното, и срамното и се старайте да не го повтаряте. Разчитайте на собствените си сили, уважавайте себе си, за да ви уважават и другите. Не бъдете прекалено радикални - не всичко от близкото минало беше лошо и не всичко ново или следващо е добро.
България е прекрасна страна, обичайте я, пазете я чиста и организирана, за да й се радват и вашите деца, а и следващите поколения.
Бъдете оптимисти, всичко е възможно с труд, упоритост, всеотдайност и вяра. Бог да Ви пази!
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
