• RSS
• Условия
• Абонамент
• Екип
• Реклама
• Интерактивно списание

вход

• 
• Новини
• Културен афиш
• Отечество любезно
• Отвъд времето
• География на виното
• Приключения на вкуса
• Лице
• Пътешествие
• Интервю
• Книги
• Антиквариат
• Дипломати
• Без граници
• Скитник
• Made in BG
• Арт
• Hi-Tech
• Мениджъри
• Български светини
• Вертикална граница

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия до началото на нашия век не е предлагала продукти, които да оправдават подобна страст. У нас под „колекционно" често се разбира някое старо, забравено вино. Отварянето на подобни прашасали бутилки от соц реколти най-често е свързано с разочарование. Причината е, че не всяко вино, дори да е било хубаво на младини, е способно да издържи проверката на времето. Става дума за 15, 20 или поне 10 години. А и самата идея на стареенето е не просто да се съхрани виното, а да развие върхови качества в бутилката.

Десетки фактори влияят върху биографията на едно вино – тероар (почви и микроклимат), сортове, технология на отглеждане на лозята и тяхната възраст, технология на винифициране, вид на бъчвите, начин на съхраняване и т.н. При елитните вина всяка стъпка от лозето до бутилката е константа и единствената променлива в сложното уравнение остава климатът през конкретната година. Поради това, някои реколти са по-добри от други, а затова и цените са по-високи. Вината от такива реколти имат по-дълбок хоризонт на развитие и колекционерите го знаят. Топло лято с дълга и суха есен предполага вино с потенциал за стареене, но и това не винаги е точно така. Ако е много горещо, гроздето узрява грубо или презрява и няма достатъчно киселини, които да балансират структурата на виното.

За да старее едно вино благородно в бутилката 15-20 и повече години, то трябва да е замислено за стареене още в лозето, а самото лозе трябва да е природно надарено. Лозята с такива заложби са рядкост. Огромната част от вината на пазара са произведени, за да се пият като млади или след отлежаване от 2-3 до пет години. Повечето „резерви" достигат определено ниво на развитие за 4-5 години, което запазват за още няколко години, след което постепенно деградират. При елитните вина тези периоди са много по-продължителни.

В западните енофилски медии най-често колекционерската тема се върти около конкретни вина от Бордо като Латур (Latour), Лафит-Ротшилд (Lafite-Rothschild), Мутон-Ротшилд (Mouton-Rothschild), Марго (Margaux) и О-Брион (Haut-Brion). В това съзвездие влизат и някои особено престижни (и много скъпи) изби (шато, chвteau) като Петрюс (Pйtrus), Озон (Ausone), Шьовал Блан (Cheval-Blanc), Льо Пен (Le Pin), както и бургундски легенди като Романе–Конти (Romanйe-Conti), Ла Таш (La Tвche), Кло Вужо (Clos Vougeot) и др. Цените на тези вина в долари са трицифрени и четирицифрени. Причина за това е не само върховото качество, постигнато в синхрон с грижливо извайвания в продължение на десетилетия (а при някои и с векове) престиж, но и фактът, че количествата от тези вина са силно ограничени. Някои именити изби отглеждат по 5, 10 или 15 хектара лозя и правят по няколко хиляди бутилки от реколта.

Предмет на колекционерски интерес са също някои немски (ризлинг), унгарски (токайски), австрийски (грюнер фелтлинер и ризлинг), италиански (бароло, барбареско), испански и португалски вина, както и вина от т.нар. Нов свят, при които способността да стареят вече е проверена и доказана.

За белите вина се приема като аксиома, че не могат да стареят, но това далеч не винаги е вярно. Има калифорнийски и бургундски шардонета, немски ризлинги и австрийски грюнери, които са готови за пиене на втората година, но достигат зенита си около петата-шестата година, а някои се развиват и по-дълго.

Как може да се прогнозира биографията на едно вино, ако то е извън елитните класации? Няма категоричен отговор, но има някои закономерности. Годните за стареене червени вина като правило са по-танинови и екстрактни, с относително високо (над 13%) алкохолно съдържание. Като по-млади в устата стоят грубовато, строго и стегнато. Точно тази структура с високи танини, киселини, захари и алкохол ги държи в добро здраве. С времето тя се развива, ароматите се трансформират, вкусът омеква и се заглажда до кадифена мекота. Дори като млади и все още неподходящи за пиене, тези вина подсказват своя потенциал – имат мощно и екстрактно тяло със зърнести зрели танини. Важно е да се знае, че няма никаква вероятност едно посредствено вино с времето да развие качества. При розетата колекционирането е безсмислено, те не стареят, но за сметка на това десертните вина стареят без ограничение.

От казаното трябва да е станало ясно защо у нас не се говори за добри или изключителни реколти от 70-те, 80-те или 90-те години. Българското вино винаги е било масов продукт, при който е търсено добро или приемливо, но не и върхово и– най-важното – постоянно качество. Вина с такава амбиция се появиха едва през последните години, но те все още не са издържали проверката на времето. Може би точно това ги прави интересни.

Виното е особена практическа сфера, в която прекалено категоричните съждения неизменно се оказват не докрай верни. Това е област, в която усетът все пак си остава по-важен от чистото знание. Затова и колекционирането на вино е увлекателно тъкмо заради дозата хазарт в това начинание.

 

Ясен Бориславов

 

 

Последни коментари

вижте всички коментари

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...