ДЖО ВИТРАНО: КАРТИНИТЕ МИ СА ТАЛИСМАНИ
Изложбата от картини на Джо Витрано като че ли ни потапя в една чудновата приказка, където всичко е шарено, пъстро, озарено, щастливо.
Петелът сякаш пробужда чистотата на детството ни; слънчогледът ни намига да не пропускаме мъничките нещица, които създават настроение - та какво е един слънчоглед, ако на него не е кацнала калинка; клоунът ни унася в мечтания - ако се хванем за балоните, дали ще полетим и ще стигнем ли гълъбите...
Разглеждам картините на Джо Витрано и се усмихвам - топло и светло; искрено и ведро.
Заповядайте и Вие, потопете се в яркостта на цветовете, в наситеността на усещанията.
А от къде е Джо Витрано, защо е в България, какво са за него картините, ще научите от разговора ни.
От къде сте и как се озовахте в България?
Роден съм през 1958 г. в Лондон. Родителите ми са италианци, прабаба ми е рускиня. Живял съм и в Англия, и в Италия. Чувствам се повече италианец, все пак баща ми е истински италианец.
Отблизо една година съм в България. Дойдох тук по покана на мой приятел да нарисувам фрески в неговия италиански ресторант. И останах, защото срещнах специални хора, имам много приятели и се оказа, че България е едно много приятно място както за работа, така и за живеене.
От кога рисувате?
Когато бях на 12 години, тогава започнах да се занимавам с изкуство. Срещнах моя учител Кортезе, който ме научи на всичко - и скулптура, и живопис, и стенопис. На 16 години започнах да работя като бижутер в Хатънгардън. След това се преместих в Италия, където си открих ателие. В Италия се обръща особено внимание на бижутерията, може би защото истинските бижута идват от римляните. През 1999 г. спрях да работя като бижутер и се отдадох на изкуството. В Италия имах и частно училище за художници. Имах около 4? ученика. Седем години работих по 18 часа на ден - от една страна, моя лична работа, от друга - обучението на учениците. И ето ме сега в България - тук имам нови проекти - да правя фрески в хотели, в частни домове.
И все пак - едва ли само работата Ви задържа у нас?
Моят нов живот е в България. Срещнах Мариела - моята приятелка. А българската жена не те оставя лесно да си тръгнеш. Тя е толкова красива и зашеметяваща. Аз научих Мариела да работи много неща и ако замина временно да работя другаде, ще я взема със себе си, а после пак ще се върнем в България. Тук хората са много добри, приличат на сицилианците /родът ми е от Сицилия/.
Мариела присъства на нашия разговор, тя е и моят преводач, за което й благодаря. Не мога да не я попитам:
Различен ли е италианският мъж от българския?
Да, различен е. Може би това има и своето генетично обяснение - вероятно от римско време италианците са запазили други черти в характера си - например невероятното джентълменство. Джо ми е разказвал, че така е възпитан от малък - да бъде джентълмен и винаги да дава право. Получил е много строго възпитание. Баща му вечер не е разрешавал никой да се храни, докато не се събере цялото семейство. Мисля си, че английската дисциплина, премесена с италианската романтика, изгражда образа на един мечтан мъж.
А пъстрият и спокоен свят в картините - това е един реален или мечтан свят за художника Джо Витрано?
Като видите моите картини, ще забележите, че те наистина са театрални. Излъчват мир, щастие, светлина. Вижте моите картини, моите цветове. Може би това е и Вашият свят. Аз като бижутер работя по различен начин върху картините. Никога не купувам рамки. Сам си ги правя, композирам ги и те са като продължение на картините ми. Ако днес видите платната, и утре пак - всеки ден ще ви изглеждат по различен начин. Когато вникваш в една картина , постоянно можеш да видиш нови и нови елементи. Всичките ми картините с? като едни талисмани. Картините ми носят щастие.
Интервю на
Борислава Байкушева - Бонева
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
