Естественият роман на Георги Господинов
Да се хвалим, че „и ний сме дали нещо на света" в България е национален спорт. Поводите ни за гордост обикновено са заквасени с кисело мляко, заради прословутия Bacillus bulgaricus, или пък миришат на казанлъшка роза. Често са заровени в тракийски могили отпреди поне 2300 години.
Случва се обаче и да се гордеем с харизматични личности. За щастие, понякога те избуяват и извън спорта. Като Георги Господинов. Днес той е на 42 години и е най-четеният в Европа след падането на Желязната завеса български автор.
От 2000 г. насам неговият "Естествен роман" е най-превежданото българско заглавие. Издават го в Сърбия, Франция, Македония, САЩ, Чехия, Хърватия, Словения, Дания, Италия, Германия, Латвия, Полша, Испания и Украйна.
2010 г. пък дойде с новината, че неговият разказ „И всичко стана луна" е публикуван в САЩ, в сборника „Най-добрата европейска проза", наред с произведенията на 35 автори от Стария континент. Пак с американски адрес е и признанието отпреди година – късометражната лента „Омлет", заснета по негов сценарий, спечели специалната
награда на журито на фестивала „Сънданс".
Въпреки че всички тези факти са поводи за гордост, Господинов не ги е подредил в табло на отличника. При други славата изтича за петнайсет минути, с него - още флиртува. Тича по петите му от дебютната му стихосбирка „Лапидариум", издадена преди осемнайсет години, но той не й позволява да го хване. Аха да му се качи на главата и поетът й се изплъзва. Явно пред слава на челото предпочита муза на рамото. Която пък понякога стои на ръба на провала.
„Човек трябва да се чувства винаги на ръба на провала. Без това усещане писането няма смисъл. Затова непрекъснато сменям жанровете - стихосбирки, романи, разкази, пиеса. Искам да съм винаги в началото", обяснява авторът в едно интервю. Засега успява, защото блясъкът на таланта му не свети само един ден.
Първите му опити са в родния Ямбол през 70-те години. Господинов посегнал към белия лист с лилав химически молив. Бил неприлично малък за писател - едва 8-9-годишен и по онова време вдъхновението идвало с наслюнчването на молива. От това пък
езикът му ставал като на таласъм.
Подобни биографични „отклонения" са рядкост за Господинов. Обикновено той парира личните въпроси с констатацията „Когато един писател стане по-интересен от текстовете си, той е отписан писател". Вместо на житейски детайли, набляга на литературни въпроси.
„Когато една книга тръгне да се издава на други езици - това е признание за успех. В чужбина никой не знае кой си, много рядко дори знаят къде е България. Излизането на съвременната българска литература ще ни помогне да се почувстваме по-добре вътре в собствената си литература. Може би ще преодолеем фамилиарното живеене в българската литература и ще започнем да се съизмерваме с това, което става в света. Това е много важно, защото сме традиционно локална, затворена култура", разсъждава Господинов.
Въпреки че е автор от малка държава и пише на екзотичен за глобализирания свят език, Господинов не страда от чувство за малоценност. Даже се отнася с ирония към местните комплекси. „Страдаме от шизофрения на крайностите – изпитваме погнуса от настоящето и крайна гордост от времето на Крум Страшни. Тази шизофрения я имат онези народи, които знаят, че нещо не се е случило както трябва в близкото им минало. Големите нации са имали своите въстания и бунтове. Стратегически погледнато, те са неуспешни, но това ти дава самочувствието, че си опитал да направиш нещо. Докато тук ни липсват опитите, смелостта да опиташ", разсъждава Господинов, хвърляйки поглед към времето на социализма. За този писател темата за
социализма е стръв, на която винаги кълве.
Преди години по негова идея беше издадена „Инвентарна книга на социализма", както и сборникът „Аз живях в социализма". „Соцът остана в манталитета, мисленето и поведението. Едно време всички чакахме кога ще умре Тодор Живков и си мислехме, че ще стане еди-какво си. Пък то стана иначе. Ако детето живее в среда, в която родителите не са осмислили какво беше соцът, то му се предава. А осмислянето става с говорене, разказване, дори осмешаване. С това да кажем "О.К., ние бяхме част от тоя проблем и сега го виждаме". Социализмът има радиация", разсъждава Господинов.
Другата му невралгична тема е Апокалипсисът. Звучи интригуващо, нали? Според Господинов, той идва в шест вечерта. Ако искате да присъствате на подобно Откровение – непременно вижте спектакъла „Апокалипсисът идва в шест вечерта" в Малък градски театър „Зад канала". Представлението е на Маргарита Младенова по едноименната пиеса на Георги Господинов.
„Апокалипсисът не е непременно нещо глобално, гръмко, с конници и тръби, а се случва за всеки от нас поотделно.
Апокалипсисът е строго лична работа",
смята Господинов. Действието в пиесата му се случва в края на октомври. Тогава един град е в парализа под заплахата на невидим снайперист. „Хората са залепени за телевизорите за извънредните вечерни новини в 6. Това е и предпочитаното време на убийствата, и часът, в който се събуждат демоните на страха и самотата, излизат наяве дълго премълчавани тайни, час на внезапни откровения и отмъщения. Всеки би могъл да е убиец. И жертва. Дали градът не използва снайпериста като алиби? Дали всъщност не го измисля, за да извърши своите малки и големи, дълго потискани, вечерни убийства?", отбелязва авторът.
САМО ФАКТИ
· Роден е на 7 януари
· Завършва българска филология.
· Преподавател, литературовед, редактор в "Литературен вестник"
· Доктор по нова българска литература към Института за литература с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век"
· Дебютира със стихосбирката „Лапидариум" през 1992.
· Втората му стихосбирка „Черешата на един народ" излиза през 1996.
· Първият му роман „Естествен роман" излиза през 1999. Списанието The New Yorker го определя като "анархически, експериментален дебют". Според в. "Гардиън" той "съчетава личното и философското", а "Лос Анджелис Таймс" го коментира като представителен за тенденциите в днешната източноевропейска литература.
· „Писма до Гаустин" е третият му том с лирика. Отпечатан е през
· През 2007 излиза „Балади и разпади". Сборникът събира първите три поетични книги на Георги Господинов.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
