ФРЕНСКИЯТ ПОСЛАНИК ИВ СЕН-ЖУР: “БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАТ ПОВЕЧЕ В СЕБЕ СИ”

Парижани бяха подготвени за тази изложба. Специализирани френски списания публикуваха предварително много подробни статии за нея. Изложбата наистина е невероятна и напълно оправда очакванията на всички, които я видяха лично. Да не забравяме все пак, че тя ще остане в музея “Жакмар Андре” до края на януари следващата година и още много французи и чуждестранни посетители ще имат възможност да я разгледат и да останат очаровани от нея. Отзивите на хората, които я посетиха още в първите дни, както и на моите ?риятели бяха, че тя е изключителна!

Разбира се! Познавам много добре всичките, до най-малкия музей в страната ви. Някои от тях са прекрасни. В Разград например Археологическият музей, който бе възстановен преди две години, е едно истинско бижу. Много хубав е и музеят в Силистра. Посетил съм наистина всичките, защото ги намирам за изключително интересни, и смятам, че трябва да се подпомагат финансово и с всякакви други средства и за в бъдеще.

Както знаете, те са световноизвестни и за тях може да се говори с часове. Музеите “Лувър”, “Орсе”, “Пикасо”, Музеят на изкуствата и занаятите, Версайският замък, който сам по себе си също е музей, се посещават годишно от десетки милиони туристи от цял свят. По брой чужди посетители – около 75 млн. годишно, Франция е на първо място в света. От новите музеи бих споменал Музея на Ке Бранли, който бе открит преди няколко месеца и е посветен на първобитното изкуство на Азия, Австралия, Океания и Америка.

Градът е световна столица и на изложения. Например миналата седмица (интервюто е правено в средата на октомври – б.а.) завърши най-голямото автомобилно изложение в света с 1,5 млн. посетители. Веднъж годишно тук се провежда и най-голямото световно Земеделско изложение. Франция е страна на традициите по отношение на културното и друго наследство, но същевременно е център на високи технологии и научни достижения. Тя е една модерно развиваща се страна, с успехи във всички области на живота и непрекъснато го показва пред света.

Да се върнем отново в България. В какво основно се състои Вашата работа като посланик тук?

На прага на присъединяването на страната ви към ЕС работата ми бе главно в тази посока. Франция подкрепяше България от самото начало с всички възможни средства – както в политическия диалог, така и с техническа помощ, чрез т.нар. туининги – програми за побратимяване между българската и френската администрация, обмен на информация за двете страни с цел тяхното взаимно опознаване. В тази връзка много често пътувах из провинцията, за да подпомагам именно създаването на такива контакти между български и френски градове. Необходимо беше икономиките на двете страни и политическите ръководители да работят повече заедно. Опитвам се също да разширявам изучаването на френски език в България, да помагам за културния обмен между страните ни чрез организиране на различни срещи, конференции, филми, артистични прояви и т.н.

Имам голям късмет, защото денят на един посланик е много разнообразен – като се започне от политиката, премине се през икономиката, през социалните аспекти и се стигне до културната дейност.

В момента той е преместен на ул. “Дякон Игнатий”, но ще бъде върнат отново на старото място. Българското правителство ни предостави сградата (която преди повече от 50 години бе притежание на френската организация “Алианс Франсез”), за да може Франция отново да развива различни културни дейности. През лятото министър Стефан Данаилов ни даде тази сграда и след обновяването и реставрирането й там ще настаним отново Културния институт.

В София съм сам. Все пак Франция не е толкова далече, често пътувам до дома или моите близки идват при мен. По този начин имам повече време да пътувам из България.

Много обичам Централния Балкан и района около Велико Търново, също и Западните Родопи. Определено съм любител на българските планински пейзажи.

Разбира се, познавам добре и често пътувам и до Черноморието.

Много обичам българската кухня. Имате много вкусни зеленчуци: домати, чушки, гъби. Всички французи са големи любители на традиционната българска кухня, въпреки че тя е по-различна от нашата. Аз лично много обичам овче кисело мляко. Почти същото се произвежда и в моя роден край – в Западна Франция, до границата с Испания. Там овчето кисело мляко се нарича “мамия”, забележете – не йогург, а кисело мляко, точно както в България, и вкусът му е почти като на българското.

Харесвам българските вина, разбира се, не всички. Предпочитам червените, особено “Уникато” от Мелник и тъй нареченото “No man’s land”.

Имам приятели тук. Намирам българите за много гостоприемни. В много отношения те приличат на французите. Във всеки българин и във всеки французин, някъде дълбоко, се крие душа на земеделец.

Точно в този момент бих пожелал на българите да имат повече вяра в самите себе си. Влизането в ЕС също може да помогне за това.

Разбира се, мисля, че това е начало на едно хубаво приключение за България. Това не означава, че всичко ще бъде лесно. Съюзът е нещо, което се нуждае от постоянно укрепване, но със сигурност е добър старт за страната ви.