Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...



В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика



Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...



Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...



Животът в розово

05.05.2010, Ясен Бориславов

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, който не подхожда на ведрите пролетни и летни настроения. За да омекоти подобни душевни терзания, винарската индустрия е създала розето, което всъщност е червено вино, произведено по технология за бяло. Затова е нежно, леко и слабо таниново.

Най-тривиалният сорт за розе е Каберне совиньон, но може да се направи от Мерло, Сира, Мавруд, Пино ноар или друг сорт. Важното е, след като се смачка гроздето, да престои само няколко часа с ципите, колкото да дръпне цвят и след това да се отцеди, за да ферментира, както се прави с повечето бели вина. От продължителността на престоя с ципите зависи интензивността на цвета и структурата на вкуса. Това е най-деликатният момент в правенето на тези вина. Цветът може да варира от съвсем бледорозов (нарича се „сьомга" и стана много моден в последните години) до интензивно червено с нюанси на ягода, малина, череша, лучена люспа или праскова. Може да има и стоманен оттенък (vin gris).

В миналото за световен еталон при този тип вина се смятаха френските розета от долината на Лоара. Днес повечето винарски страни ги произвеждат, поради което и стиловете стават все повече. Сред ценителите се е наложило мнението, че европейските розета (в стил „Стар свят") са по-скоро сухи, докато американските са по-скоро сладки.

Преди десетина години розето все още не беше особено популярно у нас. До средата на 90-те, като че ли единственото по-добро беше "Розе от Южния бряг". Днес повечето български винарни предлагат поне едно розе в своето портфолио и някои от вината са впечатляващи.

В момента розето държи около 7% от световното винопроизводство и тенденцията е делът му да расте. Обяснението за това е в неговата популярност сред женската аудитория. Друга причина е, че то е сравнително евтино. Цената му може да е най-много двуцифрена. Розета за по 100 долара, с които изби от Прованс миналата година започнаха да опипват пазара, са по-скоро маркетингова екстравагантност. На върха на елитните винени класации няма розета.

Много хора си мислят, че розето се прави от смесване на бяло и червено вино. Това по принцип в повечето винарски страни (и специално в Европа) е забранено и, вероятно тъкмо защото е забранено, все по-често се случва. Винарни в Австралия и Южна Африка без особени скрупули смесват бели и червени вина, за да направят розе. Друго обичайно правило е, че розето не минава през бъчва, но и то в последните години се нарушава и експериментите дават интересни резултати. Изобщо, модерното виноделие е сфера, в която всяко установено от традициите правило изкушава технолозите да го нарушат, за да видят дали традицията не пренебрегва някой нов, приятен и желан вкус.

С какво примамва хубавото розе? То съчетава свежестта на бялото вино с аромата и плодовия вкус на младо червено. От него не може да се очаква дълбочина и многопластовост, както при едно класическо старо червено вино, нито щедрия аромат, характерен за някои бели вина. При розето доминират плодови аромати на ягода, череша, малина и вишна, украсени понякога с нюанси на цитрус и цветя. В него няма да откриете характерните за червените вина драматични нюанси на подправки, препечено, кожа или тютюн, нито акценти на ядки, мед, смокини, масло и бисквита, характерни за някои бели вина, лежали върху дрождите. Лишено от всичко това, розето си остава едно весело и бъбриво леко вино, което примамва преди всичко с плодова свежест и, разбира се, със своя лекомислено жизнерадостен цвят. Точно по цвета може да се познае и доброто розе. Затова и тези вина като правило се бутилират в прозрачни бутилки. Цветът трябва да е изразително свеж, искрящ и интригуващ. Ако виното стои омърлушено и ако няма блясък, значи нещо не е наред. Важно е да се знае също, че тези вина не могат да стареят. За предпочитане е последната реколта и да се пие веднага.

 



Последни коментари

Няма добавени коментари!

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

 

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...


loading
www.cherga.bg © 2007-2010 Всички права запазени.     Сайта изработен от plxWebDev