Как куклите оживяват
Там, където всъщност куклите оживяват, се срещаме с Димитър Димитров в разговор за това как той им вдъхва живот и какво е значението на кукленото представление за децата.
Веднъж правих някаква пластика...
един режисьор я погледна и реши, че тя може да се “раздвижи”. Даде ми поръчка да направя дървени кукли. Всъщност моята идея беше да направя пластика, която да мърда. Изпълних поръчката и взе че ми хареса. До този момент нямах никакво отношение към куклите и кукления театър. По принцип аз съм художник и водя школа по рисуване. Така че пътят ми към куклите беше случаен. Но се оказа, че искам да се занимавам с това. В този период се роди и първото ми дете. Може би това също имаше значение. Последваха още поръчки. А синът ми, като поотрасна, започна да ми помага. Бях много доволен, че правя нещо, което се харесва и на мен, и на сина ми. Беше си страхотно забавление, което продължава и сега.
За мен куклата е жива.
В момента, в който на някого му хрумне, че трябва да я има тази кукла, тя вече съществува. Просто е необходимо да се открие образът й. Тя може просто да се е скрила в едно късче дърво.
В театъра правя всякакви кукли. При нас в ателието идват сценографите, които ги поръчват, и всъщност ние ощастливяваме тези хора, реализирайки идеите им. Според мен нашият екип, състоящ се от конструктори и художници, дава на актьорите готов “жив” продукт, който те прераждат по някакъв начин.
В театъра магията е безумна.
Тук съм от около три години. Досега не съм се задържал никъде толкова дълго. Работил съм над около 5 постановки с по 15 кукли. Много е различно, когато работиш сам и в екип. Като си сам, не общуваш с хората, които ще изпълняват дадения продукт. А в театъра тази възможност я има, което е полезно и за самата кукла. Хората, които правят куклите в театъра, са някак си странни. Има такива, които се вземат на сериозно и в това няма нищо лошо; има и други – като непораснали деца. Но лоши хора със сигурност не могат да правят куклен театър. В това съм убеден.
Плаках за една кукла.
Тази всъщност, която е и причината да съм в театъра. Бяхме я правили с жена ми, тя е дизайнер. Беше поръчка за Франция. Бързахме със срокове, изпратихме “момченцето”, те го върнаха. Не го харесаха и трябваше да направим ново за два-три дни. Беше денонощен труд. Тази кукла, когато я изпращах, така ме гледаше, че имах чувството, че не иска да си тръгва. Сълзите ми бяха истински. Болеше ме, че се разделяме.
Театърът е място, където можеш да поспреш.
Не мога да кажа, че театърът е един различен свят. Ще излъжа, ако го кажа, защото не го мисля. Тук се създава свят, който го има, но не всеки го вижда. Според мен едно куклено представление може да се види и в парка. Ако човек се позагледа... ще види. Но може би все бързаме, не се спираме и не забелязваме много неща. А ако намерим време да поседнем на пейката и да поблуждаем, толкова неща ще оживеят пред очите ни. Мисля си, че най-важното е да научим децата си да могат да спрат, да видят и да чуят. Безспорно в театъра се казват и представят неща, които не навсякъде могат да се чуят и видят.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
