Мариана Кадири, директор на “SOS детски селища” в Нигерия:Когато си способен и трудолюбив, би успял
Мариана Францова Кадири е родена в Пловдив, има инженерно образование. Говори български, руски, английски, както и юруба - един от основните местни езици в Нигерия. Отлично се справя и с особения вариант на език на Шекспир - пиджън, който се говори в много африкански страни. В личен план се гордее с двамата си синове - на 25 и 27 години, които живеят в България.
От 1984 г. г-жа Кадири работи в Нигерия, а от 2005 г. е директор на “SOS детски селища” в западноафриканската страна.
Госпожо Кадири, кога за първи път посетихте Нигерия и какви бяха първите ви впечатления от страната?
За първи път бях в Нигерия за един месец през 1983 г. и се върнах там отново на следващата година. Силно ме впечатли огромният брой хора, особено в Лагос, където кацнах на летище “Мортала Мохамед”. Идвах от Пловдив, град с около 400 000 души население и пристигнах в друг, с повече от десет милиона жители. Другото, което за мен бе различно, бяха влажността, жегата и огромните разстояния. Усещах, че сякаш изведнъж съм попаднала в друг, различен свят, изпълнен с контрасти и кипящ живот. Непосредствеността и искреността на хората също не ме оставиха безразлична при първия досег с тази култура.
Защо решихте да търсите реализация в тази африканска страна и как станахте директор на SOS детски селища?
Съпругът ми е нигериец и това беше причината да се преместим да живеем там. В края на 2003 г. напуснах работа като преводач и секретар на посланика в посолството на Република България в Лагос и започнах работа в “SOS детски селища” - Нигерия. Работата ми е натоварена и отговорна, но ми носи огромно удовлетворение. Децата се нуждаят от нашата безрезервна подкрепа и любов и най-вече от възможността да израснат и да се реализират като личности. Четох някъде, че децата не ни принадлежат, а на нас като родители ни е била дадена привилегия да ги отгледаме и да ги подготвим за живота.
Концепцията на “SOS детски селища”, която е единствена по рода си организация, е осигуряването в климат на семейна среда на дългосрочна грижа за деца сираци, изоставени или изпаднали в нужда. Организацията е създадена през 1949 г. от Херман Гмайнер в Имс, Австрия, и в момента съществува в 132 държави и територии, включително и в България.
В Нигерия има три селища, в които се грижим за 234 деца и 95 младежи в младежките домове. Тук те могат да намерят дом от момента на раждането до момента, в който всяко едно от тях може да се грижи самостоятелно за себе си. Всяко селище се състои от 10 до 12 фамилни къщи, в които SOS майки се грижат за поверените им деца и ги отглеждат с любов, създавайки у тях чувство на доверие, сигурност и принадлежност към семейство.
Децата растат като братя и сестри. SOS майката минава през специално обучение, за да притежава нужните знания и умения за насърчаване на индивидуалното развитие на всяко от децата. На малките обитатели на селищата се осигурява образование, включително и университетско, според заложбите, възможностите и интересите им. Семействата живеят заедно в селището, където се създава спокойна атмосфера за щастливо детство.
Освен това имаме центрове, където подпомагаме годишно около 1600 нуждаещи се от допълнителни грижи деца и техните семейства. SOS води активни действия за спазване правата на детето и провежда мероприятия за предпазване и борба с вируса на СПИН.
Едно от най-хубавите неща в работата ми е това, че бидейки непрекъснато с децата, се чувствам по-добър човек, по-толерантна, по-търпелива и по-съпричастна към съдбите на хората. Огромно удовлетворение е, когато децата ме прегърнат и ме нарекат “мами”.
Лесно ли е за един българин да се реализира в Нигерия и какво е отношението на местните хора към него?
Според мен няма значение какъв си по народност и къде си. Когато си способен и трудолюбив и когато даваш всичко от себе си в работата, която вършиш, би успял навсякъде. Факт е, че доста нигерийци познават България и имат много положително отношение към страната и хората. Стотици са техните студенти, получили образованието си в нашата страна. България е имала много силно присъствие в Нигерия през 70-те и 80-те години. Националният театър и стадионът в Лагос, няколко завода и много пътища са построени от български инженери.
Познавате ли други българи в тази страна и с какво се занимават те?
Да. В момента българите не сме много и се познаваме помежду си. Повечето сънародници в Нигерия се занимават със строителство, има доста инженери и лекари.
Разкажете повече за живота и нравите в тази африканска страна.
Нигерия е една огромна държава – приблизително 180 млн. жители, и е невъзможно да се разкаже накратко за живота и нравите там. Географски страната се намира на Гвинейския залив, почти на екватора. Климатът има два сезона - сух и дъждовен. Характерни са проливните дъждове и високите температури в южната част на страната и почти пълна липса на влажност в най-северните части, които са близо до Сахара.
Нигерия е най-голямата по население африканска държава, с около 250 етноса, като основни са юруба, ибо и хауса. Всеки от тях притежава свой неповторим колорит, обичаи, традиции и култура. Най-разпространените религии - ислямът и християнство, съжителстват с множество местни вярвания.
Официално от 1992 г. столица на страната е Абуджа, но град Лагос (с около 17 млн. жители) продължава да бъде най-големият промишлен и търговски център. Официалният език е английският. Нигерия е един от основните производители и износители на петрол в световен мащаб. Известна е и с производството на какао, каучук и фъстъци.
Откривате ли общи неща в хората и в начина на живот в България и Нигерия?
Гостоприемството е една от общите ни черти. Но може би се различаваме по това, че независимо от трудностите на ежедневието, нигерийците винаги намират позитивните страни на живота и му се радват такъв, какъвто е. Обявени са за най-щастливи хора на земята. Винаги са готови да празнуват и да се повеселят. Имат добро чувство за хумор и не се притесняват да се шегуват със себе си.
Въпросите зададе: Биляна Богоева
Снимки: личен архив
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
