Рибена черква
Лилия Старева
Казват, хората приличат на този, на когото са кръстени, бавно и без да усетят получават богослова на имената си, подчиняват се на смисъла им. Какъв ли общ образ има в името Николай? Можем да го съзрем в цяла поредица вълшебни легенди, които разказват за него, сливайки в едно прастари езически представи с християнски мотиви и символи.
Свети Никола е ту млад момък със златни крила, който успял да надвие морската юда, ту беловлас старец, с дълга, бяла като снега брада.Той е митичен юнак, сражава се и надвива морски чудовища, тъмни сили на злото, мрака и ужаса. Той заповядва на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият дял при подялбата на света – по море да ходи, гемии да крепи. Също му се паднали бродовете на реките, службите и трапезите.Той има свръхчовешка сила, с крила хвърчи над моретата и може да размрази дори замръзналото Черно море. Може да спаси изпадналите в беда моряци, но може и люто да се разсърди, да пусне заключените в една пещера ветрове, да изпрати страшна буря. Може би затова и до днес на 6-и декември всички морски съдове спират във водата в чест на своя повелител.
Владее над водите и морските дълбини, господар е на зимата, снега и ледения вятър. Притежава и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. В народната песен Св. Никола “гради църкви и манастири”. Той умее да работи, но и хоро да води. До него играе “малка мома, малка мома с тънка риза копринена”. Подарила й я самата Богородица, затова, че е полюляла люлката на младия Бог.
Особено силно било чувството за справедливост на Св. Никола. Разказват, че когато се застягал за рая – мястото, което по право и святост му се полагало–, подир него тръгнала цялата му рода, братя, братовчеди и пр. Но той категорично и без да се замисля ги спрял: “Не - рекъл им -, не сте достойни и значи не може по роднинство там да ви приемат”. Това също можело само със светците да се случи. Затова и старите българи са го почели не с един, а с два празника – летни Св. Никола (9-и май) и зимни – Никулден.
Светецът пази не само от природни бедствия, но и от крадци и мошеници. Вероятно тази му дарба са си харесали банкерите, решавайки да празнуват в негова чест.
Вярва се, че дом, закрилян от него, е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите и несправедливо осъдените, защитава затворниците.
Ако човек почита Свети Никола, може да се излекува от всякакви болести. Той притежава чудодейни възможности, стои между световете, изцелява неизлечимо болни, подчинява същества от отвъдното на силата си.
Светецът е християнизираната версия на почитта към добрия дух–прародител, закрилник на дома и фамилията. Св. Никола е патрон на рибарите, ловците, търговците, както и на овчарите, стадата им и вълците. Лекува, но може и да причини болести. Помага на девойките да се задомят.
Ритуали
Всички българи знаят – на празника му без шаран не може. Казват, това останало от деня, в който светецът сторил чудо – запушил с шаран дупката на пробита гемия и спасил хората от сигурна смърт. Затова на места наричат този ден още “Рибни Свети Никола”, “Мокри Свети Никола” или “Рибена черква”.
Празничната трапеза, освен риба (тя трябва да е с люспи), се състои само от постни ястия – фасул, сарми и др. Рибата се пълни с лук, ориз, орехи и се пече на фурна цяла, в тесто. Централно място заема и обредният хляб, наричан “боговица”, “богов хляб”, “никулски кравай” или “светец”. Шарките могат да означат кораб, риба, самия светец как хвърчи над морето. Те са пластично моделирани и най-разнообразни – кръст, птиче, кръг, дъга, подкова и др.
Хлябът се разчупва от бащата високо над главите, да са високи класовете по нивите.
На Никулден трапезата не се вдига цял ден и всеки гост е добре дошъл.
Кръстата кост от главата на рибата се пришива в шапчицата на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви лоши магии. Тя е лековита също при безсъние, хъркане и други болести, помага и при болести по добитъка. Костта се стърже на прах, размесва се с вода, престоява три дни на покрива под звездите и след това се дава на болния да пие.
Рибарите оказват специална почит на светеца. Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6-и декември риболовът вече е забранен.
Празнуват се семейно-родови служби в чест на светеца – закрилник на фамилията, дома, имота.
На Никулден се събират младежите, които ще коледуват и отиват да канят своя станеник да влезе в ролята си.
Освещава се нов дом. Новодомците колят курбан и редят тържествена трапеза.
На много места се правят “сглядни” празнични хора, на които момите играят, а момците си избират невести.
Която девойка иска до се омъжи, трябва да се помоли на светеца сутринта рано на празника му и да остави пред иконата му цветя и дарове.
Овчарите пазят от сварените на Никулден жито или царевица и дават от тях на животните чак до Гергьовден.
Св.Никола е светец, на който често се посвещава курбан за избягнато премеждие.
Овчарите се надхвърлят с овчарските си геги. Който хвърли най-далеч, неговите овце ще са най-здрави и плодовити през годината.
Когато се приготвя шарана или друга риба с люспи - мряна, платика - люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда.
Костите на Никулденския шаран не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дълбоко в земята.
Символиката на рибата, шарана
В античността рибата има различна символика – щастие, живот, жизненост–, идваща вероятно от бързото й размножаване. Свързва се с подземния свят: на мъртвите се принася като жертва риба. Често една от посоките – запад– се изобразява с риба. В ранното християнство тя е символ на новопокръстените, техен таен разпознавателен знак. В Евангелието привличането към християнството се сравнява с уловени риби. Рибарят символизира кръстителя, а рибата – кръщавания. До IV век изображението на риба се среща много често върху саркофази, катакомби и др. и става символ на самия Христос.
Шаранът, заедно със змията и кокошката, символизират подземния свят, света на мъртвите, на влагата, на хтоноса. Според различни легенди за произхода на света, около земята са увити шаран и змия. Шаранът и змеят от митологична гледна точка са равнозначни. В друга легенда, земята се държи върху главата на щъркел, а под краката на птицата плува шаран. При изобразяването на света чрез вертикален модел – “световно дърво”, “дърво на живота”–, долната страна е заета винаги от змия или риба. Езически предшественик на Св. Никола е змеят, а християнизираната му версия отрежда на светеца да бъде посредник между световете, долния и горния, между земята и боговете.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
