РОЗОВОТО МАСЛО ЦЕНЕН ЕКСПОРТЕН АРТИКУЛ

Маслодайната роза е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. В областта, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина, поради което Казанлъшката долина става известна с названието Розова долина. На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: “Казанлък е европейският Кашмир, турският гюлестан – страната на розите”. Розоберът продължава около месец – от 20 май до 20 юни. Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9–10 ч.

Природните условия са най-важният фактор за уникалните качества на розовото ни масло – умереноконтинентален климат със средна температура от 2 градуса и благоприятната почва, която запазва насажденията през зимата.Технологията, която е в основата на производството на родното розово масло, е двойната дестилация, разказва Коста Зарев, директор на Историческия музей в Казанлък. За зареждането на един съд са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът е трудоемък – 1 килограм розово масло се добива?от 3500 килограма розов цвят, а 1 грам – от 1000 розови цвята. Производството на прочутия продукт е един от най-старите занаяти в България, като началото му е поставено преди 330 години с пренасянето на маслодайната роза.

Днес в Музея на розата в Казанлък могат да се видят повече от 15 000 експоната, свързани с тази дейност. Интерес предизвикват както кошовете от небелени върбови клонки за бране на рози, така и съдовете за съхранение и експорт на розово масло, наречени конкуми. В музея се пазят и уредите от лабораторията на Христо Яръмов. Химик по образование и преподавател в местното училище, Яръмов създава първата лаборатория за проверка на качеството на българското розово масло, след като на международните пазари започва? да се появяват фалшификати на родния продукт.

През 1820 г. Дончо Папазов от Казанлък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Така в края на XIX и началото на XX в. в Казанлък вече има заможни фамилии, занимаващи се с розопроизводство и търговия с розово масло.

В етнографски комплекс “Кулата” днес може да се види запазен домът на една от т?зи фамилии. Хаджиеновата къща е построена в най-старата част на града, на място, където са открити следи от тракийско селище. Тя е двуетажна, асиметрична, в типичния подбалкански архитектурен стил. На първото ниво на къщата са разположени работни помещения и маза, а вторият етаж е с открит, голям чардак и с три стаи – кухня, спалня и гостна. Вносните мебели и съдове говорят за висок стандарт и умело се съчетават с местните майсторски образци, в които нерядко може да се види стилизираният образ на розата. Г?стите тук могат да опитат прочутото сладко, приготвено от листа на маслодайна роза, както и ликьор, в чиято основа е розов екстракт.

Розовото масло намира своето приложение и в козметиката за коса, в кремовете за лице и тяло, като изглажда кожата и стимулира възстановяването на клетките, притежава дори и противовъзпалително действие. Ако сте любопитни как се приготвят тези продукти, може да посетите малки козметични фабрики в града, откъдето накрая ще си тръгнете и с направения пред вас крем или лосион.

Вс?ка година от 1903-а насам в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата. С това се слага началото на туризма в Долината на розите. От 1969 г. на този празник се избира и Кралица на розата, а важна роля в него е отредена на образа на тракийския цар Севт III, за чиято столица Севтополис специалистите обещават да се превърне в една от най-големите атракции в страната.