Сам избрах България
Славомир Даброва, посланик на Република Полша у нас:
Сам избрах България
Н. Пр. д.ю.н. Славомир ДАБРОВА е извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в България от декември 2003 година. Роден е през 1938 г. в Полша. Юрист и дипломат от кариерата. Преди идването си в София е бил заместник-министър на външните работи на Република Полша (2002-2003г.). От 1987 до 1990 г. е посланик в Стокхолм, а от 1996 до 2001г. - в Белград. Освен изпълняващ различни полски дипломатически функции във Варшава и в чужбина е бил и заместник-ръководител на Мисиите на ОССЕ в Молдова (1993г.) и в Украйна (1994г.). Има две деца.
Посланик Даброва и неговата приятелка.......бяха любезни домакини и посрещнаха екип от списание "Черга БГ" в своята резиденция в София.
Какви са впечатленията Ви от България и хората тук?
Не съм тръгвал към неизвестното. Спомням си България от 60-те и 70-те години, когато стотици хиляди поляци идваха тук на почивка. Бях един от тях. По време на моята дипломатическа работа се срещах и сприятелявах с българи в Полша, в България и в трети страни. Когато в годините 1996 – 2001 работих в Белград, неведнъж посещавах България, Македония, Черна гора, Босна. Тогава обикнах и целите Балкани. Когато се появи възможност за работа в България, веднага се възползвах от нея. Държа да подчартая - имах възможност да избирам, но избрах България. Намерих тук това, което очаквах, т.е. хора, приятелски настроени към Полша. Да бъдеш полски дипломат в България е не само чест. Това е и удоволствие. А какво ми направи най-голямо впечатление? Именно контрастът между предишната България и България днес. Той се забелязва особено в големите градове. Центърът на София днес е център, който по нищо не отстъпва на големите европейски метрополии.
Откривате ли прилики между страните, хората и обичаите ни?
През последните години се утвърди мнението, че светът е едно “глобално село”. За мен това не звучи убедително, нито в буквален, нито в преносен смисъл. Какво общо има например едно село в джунглата на о-в Борнео със село в горите на Швеция и хората, които живеят там? В действителност светът продължава да бъде много разнороден. Мога обаче де се съглася, че държавите, разположени в близост една до друга и техните жители, постепенно започват да си приличат. Това се отнася до цяла Европа, която като континент не е голяма. От тази гледна точка мога да кажа, че поляците и българите си приличат така, както си приличат и другите европейци. Те на свой ред се различават от азиатци, африканци, американци или латиноамериканци. Глобализацията в мащаба на европейския континент е нещо, което мога да приема. Разликите между поляците и българите са нищожни в сравнение например с разликите между европейците и жителите на Африка.
Харесвате ли българската кухня? Ще остане ли нещо от нея в менюто Ви и след завръщането Ви в Полша?
Този въпрос много често се задава на чужденецa и неизменно ме затруднява. Дали да отговоря това, което очаква питащия (а лесно е да се досетим, какво очаква той), или да кажа това, което мисля. Естествено, избирам второто. И отговарям с въпрос: “И какво е това българска кухня?” Дали тя е различна от тази в Сърбия, Македония, Северна Гърция? Във всяка от тези държави в менюто има същите ястия, които българите смятат за специалитет в своята кухня. Разбира се, на гръцки, турски, сръбски или македонски език тези ястия имат други наименования, различни от българските. Затова да погледнем истината в очите: след 500 години турско владичество на Балканите ястията в целия регион са сходни. Ако не съм прав, посочете ми, моля, 1 – 2 ястия, които не се срещат извън България. И без друго няма да ги включа в моето меню след завръщането в Полша. Поводът - не умея да готвя.
Кои места в нашата страна обичате да посещавате?
Много кътчета в България посетих в течение на две и половина години престой във Вашата красива страна. Като посланик и като турист. Опознах почти всички големи градове и, с малки изключения, Северозападна България и Добруджа. През тази година се надявам да наваксам пропуснатото. Всъщност най-много обичам да ходя по високите планини. През лятото на 2005 г. първо изкачих връх Мусала, а след това и Вихрен. Много съм горд с това си постижение. Няколко години преди това изкачих Митика (Олимп) и вече мога да кажа, че съм бил на трите най-високи върха на Балканите. Поне два пъти в месеца се качвам и на Витоша.
С какво според Вас един Ваш сънародник свързва България?
Всички поляци свързват България преди всичко с топлото Черно море. Много от тях лично са опознали българското крайбрежие – само през м. г. 113 000 поляци са почивали в България. Свързват я още и с битката край Варна през 1444 г., в която е загинал 20-годишният полски и унгарски крал Владислав от рода на Ягелоните, наречен по-късно Варненчик. Владислав Варненчик стана символ на популярната сред поколения поляци борба “за вашата и нашата свобода”, както казваме в Полша. И затова той е познат сред всички деца в полските училища. На трето място в контекста на асоциациите на поляците бих посочил България като страна на розите и производител на розовото масло.
Кои са Вашите най-силни впечатления при пътуванията Ви по света?
От всичките ми пътешествия най-силно ме впечатли няколкодневният престой на о-в Гренландия. Това е територия, принадлежаща на Дания, и по време на датското председателство в Европейския съюз именно там бе организирана една от срещите на Евросъюза. Имах щастието да представлявам там Полша. Гренландия за мен е изключителен спомен като място, различаващо се от всичко, което съм виждал преди това. Дори самото пътуване – първо, редовен самолет от Копенхаген до главния град на острова, след това двумоторен самолет до местността, където се провеждаха заседанията, после хеликоптер и пътническо корабче, плаващо сред айсберги - всичко това по време само на едно пътуване.
Какво бихте отнесли от нашата страна след изтичането на мандата Ви?
Този въпрос ме натъжава, тъй като зная, че това, което бих искал, не мога да отнеса със себе си в Полша. Имам предвид топлото море и възможността да се отзова високо в планината Витоша само след 30 минути път с кола от моята резиденция в София. Разстоянието от Варшава до планините е 400 км. Ще добавя на шега, че и тракийското злато няма да отнеса със себе си от България. И така, остават ми великолепните спомени и многото собственоръчно направени фотографии. Тях ще отнеса в големи количества.
Снимки: Константин Начев
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
