Скулпторът Веселин Шошков:Обичам да “разговарям” с красотата

НАЧАЛОТО

Когато бях малък, размахвайки саби и пищови в дома на един мой приятел, видях едни картини, които силно ме впечатлиха. По-късно разбрах, че това са творби на големия троянски художник Иван Шошков, който се оказа и мой далечен роднина. Така рисуването ме заплени. В началните класове на училището вече печелех всички награди за рисунки на портрети на Левски, Ботев, Иван Хаджийски и други наши национални герои и общественици. Записах се в местния кръжок по рисуване, където нарисувах първите си добри творби.

Определено мисля, че любовта ми към изкуството и дарбата ми да рисувам са генетично предопределени. Единият ми дядо Васил, на когото съм кръстен, е бил толкова добър художник, че по онова време са го канили да преподава в рисувалното училище в София. Отказал, защото искал да живее в родното си място. И до днес на стената в моя дом е окачен портрет на Наполеон, нарисуван от него. Той е толкова сполучлив, че много приятели го мислят за репродукция.

Другият ми дядо Найден, известен троянски грънчар, беше голям майстор на окарини. Така постепенно у мен се зароди желанието да се занимавам професионално с изобразително изкуство. Кандидатствах и бях приет в художественото училище по приложни изкуства в родния ми град Троян. Днес вече съм преподавател в него. Тук учи и синът ми Иван.

По-късно в Художествената академия избрах скулптурата, защото това е изкуството, чрез което триизмерно мога да представя различни форми.

ТВОРЧЕСТВОТО

Като студент често бях Германия. Посещенията ми в музеите “Цвингер” в Дрезден и “Пергамон музеум” в Берлин оказаха силно влияние върху мен. През последните 15 години успях да обиколя още много европейски страни, като по този начин се докосвах до голямото изкуство.

Работя основно в областта на малката пластика. Придържам се към анатомията, изчиствайки формите и засилвайки тяхното въздействие чрез грацията, изяществото, мощта и движението на образите.

Обичам да “разговарям” с красотата и изяществото, изведени до впечатляващо съвършенство. Търся непрекъснато все нови и нови решения с деликатната мекота на женското тяло, чиито форми ни пренасят в спокойствието на мечтите и желанията. Карат ни да уважаваме и ценим жената – дарителка на живот и красота.

Притежавам цели цикли с анималистични сюжети, джаз, еротика... Изкушен съм и от античната митология, затова създавам кентаври, минотаври и различни герои от тези сюжети. Най-добрият критик на моите творби е съпругата ми, която вече 10 години е галерист в троянската галерия “Серякова къща” и определено има добър мениджърски подход.

ИЗЛОЖБИТЕ

За моя най-голяма радост вече имам много изложби и обикновено те са по покана на галеристи. Макар и да не живея в София, работя основно с престижни столични галерии. Миналата година известният руски поет Евгений Евтушенко е купил четири мои пластики от галерия във Варна.

През 1998 г. участвах в пленер по скулптора в швейцарския град Кандерщег. Там харесаха моите пластики и всяко лято ме канят да ги излагам в едни от най-скъпите хотели. Когато пък бях на пленер, близо до Нант във Франция, се запознах с художник, племенник на Пикасо. Горд съм, че той също откупи моя пластика.

Мисля, че хората харесват творбите ми, защото им допадат красотата на формите и класиката в тях. Никога не съм имал терзания дали съм “име” в българската скулптура. За мен е по-важно, че имам своите колекционери и почитатели и те ме намират, макар и тук, в Троянския Балкан! Още по-значимо за мен е обучението на децата от художественото училище. Много мои ученици са вече завършени керамици, скулптори и архитекти. Като преподавател се чувствам полезен. Оставям след себе си диря не само с творбите си, а и в чувствата, мислите и възможностите на онези след мен, които ще се занимават с изкуство.

АВТОР НА НАГРАДИ

Автор съм на наградата за патриотична поезия “Георги Джагаров” за 2004 г. Идеята за изработката й се роди от едно стихотворение на поета за птиците. Направих пластика на волни птици в полет. Символиката е, че без полет на духа няма нито поезия, нито патриотизъм. В момента работя върху годишните награди на Съюза на българските писатели за 2006 г. Те са плакети – абстрактна композиция на жена с арфа.

БЪЛГАРИЯ И ТУРИСТИЧЕСКИТЕ БОРСИ В ЧУЖБИНА

Изключително съм горд, че имах възможността да представя България на туристическите борси в Щутгарт, Братислава, Берлин и Москва. На тези форуми осъзнах колко много “може” България. И не само заради неповторимата българска кухня или пивката троянска ракия, която поднасяхме на гостите на нашия щанд, а за това, че се доказахме чрез песните, танците, керамиката и занаятите... И като прибавим към всичко това уникалната ни природа, мисля, че нашата страна наистина е райско кътче на Балканите, което според мен усетиха и всички посетители!