Старо Стефаново – приказка от миналото
Често мечтаете в реалността да съществуват онези места, на фона на които се развива действието в любимия Ви филм. И докато сте убедени, че това са само декори, минавате поредния завой и попадате в самия център на село Старо Стефаново. Дори и не предполагате, че на малко повече от две километра след разклон вляво за популярния планински курорт Априлци ще видите нещо толкова познато. А откъде го познавате? В спомените ви изниква епизод от популярния сериал “Хайка за вълци” по романа на Ивайло Петров и незабравима сцена от филма “Отвъд чертата”. Няма грешка. В архитектурния резерват Старо Стефаново са снимани и двата обичани български филма.
Може да се каже, че това райско кътче от природата в сърцето на Балкана е “открито” за света най-напред от режисьори и актьори. На заобиколения с белосани къщи селски площад се намира неизменната селска кръчма. Стените вътре са осеяни със забавни надписи и умотворения, оставени както от големите имена на българското кино, така и от обикновени посетители, туристи. Всичко дотук ви кара да се чувствате едновременно като първооткривател и участник във филм.
Селото е обявено за архитектурен резерват през 1983 година. Запазените около стотина къщи са от средата на XIX век и са типични образци на старопланинската архитектура. Притежават масивна приземна част, изградена от камък и втори етаж, за направата на който е използвано дърво. Покрити са с характерните каменни плочи, наричани още тигли. На първия кат са били работилниците и дюкяните, а на втория - жилищните помещения, разказва Елена Георгиева, уредник в отдел “Етнография” към Регионален исторически музей гр.Ловеч. Необичайни за този район са алафрангите с флорални мотиви по някои от къщите. Рисувани са от тревненския майстор уста Генчо Кънчев, който до 1920 г. живее в селото. Домовете на местните хора са наредени покрай малките каменни улички, които напомнят за студените тукашни зими и се събират на селския площад.
За селището в полите на Микринските височини под връх Марагидик се споменава още в летопис през 1515 г. Името му тогава е Исвоте. Днес със сигурност може да се каже, че то е най-старото в цялата област. Северно от него има останки на римска крепост. Селските легенди разказват за страшна чума, която вилняла през двадесетте години на ХIХ в. Тогава, за да оцелеят и спасят селото си, хората го преместили в една уединена местност между деретата на два потока. Оттогава то е известно с името Вратца. Неговите жители помагали на преминаващите през планината впрягове, заради което получили административни привилегии и данъците им били намалени наполовина. Днес селото се състои от две части - стара и нова. Старо Стефаново е всъщност архитектурният резерват. Когато някога теренът за строителство станал недостатъчен, разширяването на селището започнало от другата страна на шосето и там се обособила неговата нова част, която днес е по-многолюдната.
Истинско щастие е, че Старо Стефаново е успяло да запази своята атмосфера. Природата тук също излъчва своеобразен уют с изобилието си от цветя и треви по всяко време на годината. И като че ли най-много от всичко е тишината. Местните хора дори се шегуват, че единственото нещо, което може да сполети туриста, ако прекара известно време в Старо Стефаново, е да го заболи глава от ...тишината.
А ако попитате за местната забележителност, веднага ще ви упътят към църквата. Името й е "Рождество на Пресветата Богородица", построена с два купола и масивна каменна снага от Уста Генчо Кънчев, със здрави колони по средата и сводести прозорци. През 1864 г. ферман разрешил нейното строителство, а девет години по-късно първият й камък бил положен от владиката Дионисий. Десет години преди това игуменът на Троянския манастир дядо Давид вече бил основал в селото килийно училище в близост до храма. Църквата е завършена през 1884г., а три години по-късно е изографисан олтарът. Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. От Ловеч до Троянския манастир това е най-голямата църква, твърди председателят на църковното настоятелство. Иконите в нея са били дарени от местното население. В черковния двор, сред патриархално спокойствие и зеленина, е намерило място и старо оръдие. С отдавна замлъкналото си дуло днес то е само един прекрасен войнишки паметник - почит към местните жители, загинали по време на войните.
В Старо Стефаново все още няма изградени хотели. Ако намерите места за настаняване, те ще са в частни домове. Затова посещението му може да бъде приятно допълнение към уикенд в Троянския манастир, Априлци или Ловеч.
Текст и снимки: Биляна Богоева
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
