Стефания Колева: Сцената е незаменима
Израснах
в артистична среда. Майка ми е завършила ВИТИЗ, специалност анимация. Баща ми е инжeнер, много чаровен мъж, с прекрасно чувство за хумор. Като дете бях чест зрител на Кукления театър, по-късно на Младежкия театър и живеех с персонажите и музиката от представленията. Когато поотраснах, на дневен ред дойде любовта ми към историята и литературата. Може би това също е доразвило и култивирало желанието ми да стана актриса.
Късмет е
актьорът да успее, независимо в коя държава. Аз съм доволна на късмета, който имам; на това, което ми се случва като актриса, която живее и се развива в България. Не е въпрос само на талант, но и на шанс, на това
да бъдеш забелязан.
Със сигурност не можеш да правиш впечатление само с външността си, както може би повечето хора мислят. Завършвайки НАТФИЗ, аз бях с 10 кг повече, с гола глава. Дипломната ми роля беше със спектакъла “Домът на Бернарда Алба”, където играех 60- годишна жена. За едно 22-годишно момиче това не е много лесно - нямам предвид само визиуализацията на възрастта, а по-скоро настроението, усещането, поведението. Другата ми дипломна роля беше на бременната Люси Браун от”Опера за три гроша”. Смятам, че Стефан Данаилов, като преподавател, ни даде шанса да бъдем забелязани в много и различни спектакли. Изявите ми на сцената на НАТФИЗ бяха забелязани от режисьорите на Театър Българска армия, където вече имах две участия в представления като студентка. Затова и поканата дойде естествено. Аз подадох молба и бях приета в трупата на театъра, в която съм и до днес, за което съм много благодарна.
Сцената
ти предоставя възможност да бъдеш много и разнообразни герои, които имат различни съдби и професии. В този смисъл, актьорът живее много животи, което в реалния свят не би могъл да направи. Сцената е незаменима. Но не всичко е толкова лесно. За да грабнеш вниманието на зрителя, трябва да си изцяло потопен в мисленето и действията на персонажа, които защитаваш. Да защитаваш, независимо дали героят е положителен или отрицателен, защото и най-малкото колебание или неяснота в актьора води до усещането за фалш у зрителя. Актьорът се явява адвокат на героя, когото интерпретира.
Разбира се, като творец ми се иска да имам участия и в киното. Вярвам в това, че хубави български филми предстои да се гледат.
Единственият филм, който съм заснела и участвала досега, но още не е видял бял свят, е филмът на Джеки Стоев “Летете с Росинант”. Към него любопитство проявяват не само медиите, но и актьорите. Искрено се надявам скоро да го видим на големия екран.
Всяка роля
носи със себе си своето настроение и индивидуалност. Излъчването и мимиката са важни при актьора, но не задължителни. В много случаи те говорят повече от думите. И все пак, за да си комуникират хората, словото, текстът е важен.
За да може актьорът да настрои мислите си за предстоящото представление е необходимо да спазва определена ”хигиена”, т.е. да ходи поне час преди представление, за да може да си прегледа текста, да си припомни мизансцена, да си провери реквизита и т.н. И когато имаш времето да се организираш за предстоящата изява, нещата се получават. След представление е трудно на навлезеш в реалния живот. Но не можеш и с часове да стоиш и да мислиш за това, което си изиграл, просто трябва поне един час, за да се отърсиш. Все пак, това е психическа умора, изразходване, разголване.
За щастие, не съм толкова натоварена, както преди няколко години. Преди време, някъде прочетох, че съм на първо място в класация по натовареност сред актьорите. Като това не е заявка, че си много добър, а че ужасно много работиш. Това ме притесни и си казах, че трябва да намаля темпото. Имаше периоди, когато не можех да си поема дъх. Затова малките паузи, които имах, ми дадоха шанса да си почина и да съм „по-спокойна” по отношение на ангажиментите.
small.jpg)
Всяка пауза
се старая да прекарам с моята близо 4-годишна дъщеря Катерина. Когато се налага да отсъствам, страдам много. Обожавам да се разождаме в парка, да караме колело, да четем приказки, да апликираме, да гледаме филмчета... обичам да прекарвам времето си с нея.
Каква съм аз?
Много е трудно човек сам да се описва, защото, общо взето, винаги в нещо се лъже. И все пак - постоянна съм, перфекционистка съм; амбициозна, но не болезнено; обичам хората да се уважават; не ми харесва, когато интимничат без да са ти близки; любопитна съм; харесвам хора, от които мога да науча нещо; позитивно настроена съм; вярвам, че хората са изначално добри, но не съм наивна; мнителна съм, трудно се доверявам и, може би, това е един от големите ми минуси.
Винаги правя планове,
но гледам да съм гъвкава. Защото невинаги събитията се развиват според плана.
Мечтая
да играя в неща, които да са стойностни. Да имам повече възможности за избор на ролите. Надявам се на един силен сезон в Театъра на армията. Предстоят ми още пътувания със спектакъла “Излишък от любов”. От юли месец продължават снимките за новите серии на тв сериала “Тя и Той”.
В личен план мечтата ми е - да съм щастлива. А страховете ми - да не разочаровам хората, които обичам и да не ме излъжат хора, които обичам.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
