Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...



В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика



Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...



Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...



Съветите на бабата-акушерка

Децата са радостта и смисъла в живота ни. Къща без деца, огън да я гори, казвали старите българи и със страх пред злото, което дебне отвсякъде, но и с много фантазия и вдъхновение, извличали скрития смисъл от всичко, което можело да им помогне. На 8 януари българинът с респект и обич почита своите баби - акушерки, които някога били единствената родилна помощ, помагали не само в мига на раждането, но и във всички предишни и следващи моменти. Те единствени знаели как да се роди здраво и хубаво дете, как може да се определи пола му, как да се предпази от лоша орис, какво се прави и какво не се прави преди, по време на раждането и след това.
В нашия свят чудеса не стават. Или може би само преди Коледа понякога. В света на предците ни чудесата са част от живота. Вратата между световете е леко открехната, от отвъдното, от „край свет” пристъпят невидими дихания, дават указания, причиняват кога добро, кога зло. Нашенецът се страхувал от тях, но и  ги очаквал, знаел как да ги посрещне, как да ги омилостиви, залъже, понякога откровено сплаши. Знаел и как да измоли от техния отвъден свят любов, радост, късмет, здраве и дълъг живот. Още повече ги искал той за своите деца и се стараел по всякакъв магически начин да ги предизвиква. Слагал на орисниците паничка с мед и златна пара до главата на новороденото, като дойдат, да го орисат на хубав живот. Разсипвал пред прага купчина зърна и се надявал, че като почнат да ги броят, гостите, идващи за лошо, се залъгвали и забравяли закъде са тръгнали. Времето минавало, а след първи петли, трябвало вече да си отиват. До главата на родилката и бебенцето пък винаги седял ръжен, брадва, секира, горял огън – все неща, от които злото се плаши.
За красотата и здравето на децата се грижели още отрано. Особено добър ден за вълшебства в тази посока е денят на сватбата. Ако тогава се мацне с брашно от хляба лицето на младоженеца и се каже: както е бяло брашното, така да са бели и децата”, така ще стане.  Ако невестата иска децата й да приличат на нейния род, трябва само на излизане от бащиния си дом да се обърне. И магията е сторена. Ако пък разрови жаравата в огнището на новия си дом, децата ще са румени и здрави.
Период за магически вълшебства е и бременността. Съветите на бабата акушерка в него са неоценими. Много забрани и ритуали налагал нейният неписан, но изключително богат, медицински наръчник. Не трябва да се върши, нито да се наподобява нещо, което може да затрудни раждането, да навреди на детето. И разбира се, може да се покаже на силите от отвъдното какво се очаква от тях, да им се „подскаже” какво да направят. И младите жени безрезервно и старателно им давали знаци. В онзи свят на непрекъснати превъплъщения всичко можело да се случи.
Някои от съветите можем да чуем и от днешните акушерки, тихичко, ей така, „за всеки случай”.  
 
За да не роди трудно

Бременната жена не стои на вратата и не изпраща гости, не сключва пръстите си, не седи на трупи или на завързан чувал, не прави възли на конците, с които приготвя пеленките, за да не се завърже раждането. Не прескача пръти, защото “ако я види душманка, ще вплете прътите в плет и ще роди трудно”. Не се докосва до прежда и всичко, което може да заплете, осуче, овърже. Не прекрачва въже, синджир или връв, хомот, мотовилка, маша, за да не се роди детето, задушено от пъпната връв. Не вдига тежко. Не ходи боса по земята. Не пали огън, за да не се роди недоносено. Не се реши на залез. Не се мери и на височина – да не се изпъва детето и да плаче.
В къща с бременна жена слагат дърветата в огнището с върха надолу, за да не се роди детето наопаки (тоест седалищно).
Магическо средство за предпазване е белият пояс, който някогашните бременни обичали да си слагат. Вярвали, че е на самата Богородица. Също така почитали празниците Св. Ана (25 юли), Голяма Богородица (15 август), Св. Симеон (1 септември), Св. Варвара (4 декември) и Игнажден (20 декември). С влизането пък в деветия месец, отивали в църква и палели свещ на Богородица.
За  да мине всичко успешно, свекървата меси хляб с дупка в средата и дава на снаха си да хапне “за хаир”.
Когато детето помръдне в утробата, жената меси бяла, „чиста”, пита и раздава по парченце от нея с мед на близки и роднини. И оттогава всяка сряда и всеки петък до раждането раздава по нещо на сиромаси. През деветия месец жената постоянно носи със себе си сладки гевречета, за да може като срещне дете, да му даде. Други раздавания не прави “за да не си раздаде сполеза” и да роди трудно.
Ако преди раждането види вода, ще й върви като по вода.

За да се роди детето без дефект
Най-първа грижа е за детенцето, да е то здраво, без недъзи, без увреждания. Жената не бива да прескача метла, ръжен; режещи инструменти, брадва, тесла и пр., за да не се “отреже” някоя част на детенцето – пръст, ухо и пр. Не прескача веригата на огнището, за да не се появи синьо по очичките. Не седи с кръстосани крака, за да не са криви краката на детето или да не направи аборт. Не седи на корито или на копаня, за да не е гърбаво. Не сяда на дръвника, за да не се роди  с разцепени уста. Не седи на място, където са лежали котка, куче и пр., да не е космато. Не сяда на камък, за да не е страхливо. Не се провира през дупка, иначе клепките на детето ще са къси, „ще зяпа”. Не ходи по разлята вода или смет, за да няма бебенцето лоша кожа. Не плиска вода от прага, за да не пуска много лиги. Не коли животни. Ако заколи кокошка, детето ще има белег на лицето си. Не опира вретеното върху себе си, когато преде. Не опъва въжето за пране. Не шие копчета, за да не остане детето нямо, да не му зашие езика. Не пипа игла без конец –  в Смолянския край вярват, че ако е момче, ще е без „чурка”, ако е момиче, ще е зашито. Не сече дърво. Не се присмива на чужди недостатъци, защото детето й ще ги притежава.
Абсолютно се забраняват лъжата и кражбата. Вярвало се, че ако бременната се сепне от уплаха и се пипне някъде по тялото, на същото място ще остане белег за цял живот. Родилното петно ще има формата на откраднатия предмет. Белегът може да се избегне, ако жената си признае за кражбата, не по-късно от 40-тия ден, след като я е извършила.
Ако се стресне, когато яде или пие, каквото яде в момента, такъв знак ще излезе на тялото на детето.
Не трябва да яде нищо, което е наядено от човек или животно. Не яде месо от заек, за да не е страхливо детето и да не се буди нощем. Ако яде заек, детето ще гледа като заек, т.е. ще има къси клепки, толкова къси, че като спи, очите му няма да се затварят съвсем.
Не бива да гледа сватбено знаме, защото по него е завит бръшлян, който е самодивско цвете. Не венчава и не ходи на сватба.

За да е красиво

За да е красиво детето, добре е бременната често да се оглежда в бистра вода. Или  да застане някоя вечер под ябълково дърво в градината. Ако е зима, да гледа дървото, ако е лято – плодовете му. Така бузките на детето ще са бели и червени.
Ако при раждането жената се е държала за топола – ще е високо и стройно, ако със слънцето се е гледала или с месеца е говорела, ще бъде красиво и лично. За да има детенцето хубави вежди “вити като гайтани”, жените слагали на веждите си фин гайтан. В някои смолянски села, въпреки категоричната забрана за кражба, все пак оправдават краденето на прясно мляко, с което бременната да си измие лицето. Така и лицето на детето й ще е бяло като млякото. Кражбата пък на право дърво е магия за право и стройно дете.
Когато наближи деветият месец, свекървата меси колачета и ги дава на бременната, да е засмяно детенцето й.
Не слага в огън кол от плета, за да са й бели децата. Не пие вода от гърне, за да не е голяма устата на детето. Не ходи на гробища и на погребения, “на смърт”, за да не е бледо и жълто лицето на бебето. Ако й се наложи все пак, трябва да върже червен конец на кутрето си.
В началото на бременността не се говори много за нея. Но когато започне да й „личи”, вече не трябва да мълчи, за да не се роди детето нямо. Колкото повече се “похвали”, толкова по-разговорливо ще е детето.

Момче или момиче ще се роди?

Далеч преди появата на видеозоните народът ни е гадаел пола на детето. Това можели да покажат посоките, предметите, частите на тялото, съдбовните срещи.
Вярвало се, че ако жената протяга повече десния си крак, ще се роди момче. Дясната посока винаги е мъжката, лявата – женска. Ако при ставане подаде най-напред десния си крак, ще е момче, ако подаде първо левия – ще е момиче. Ако насън някой й подаде пръстен, също ще е момче, ако й подаде престилка – момиче.
Ако на главата на бременната се сипе сол и тя пипне първо носа си, ще е момче, ако пипне устата си, ще е момиче. Ако коремът на бременната е остър, издаден напред, ще се роди момче, ако е разстлан встрани – момиче. Ако надебелеят устните на бременната, ще се роди момиче, а ако надебелее отзад - момче.
Каквото име си науми майката преди раждането, женско или мъжко, такова ще е и детето.
За гадаене се използва и закачена на конец златна халка, която бавно се прекарва над вътрешната страна на ръката от китката до лакътя – там, където се усещат долната и горната граница на кръвното налягане. Ако е момиче, халката се върти силно в кръг и кръговете, които описва, са ясно очертани. Ако е момче, халката извършва силни махове нагоре и надолу по права линия.
Ако по лицето на бременната има петна по време на бременността, ще се роди момиче, ако е чисто лицето й, ще се роди момче.
Много важен е моментът, в който детето за пръв път помръдне в утробата на майката. Ако точно тогава жената види за пръв път някой чужд човек, детето може “да получи” не само пола, цвета на кожата, косата или очите на този човек, но дори и характера му. Ако детето помръдне за първи път от дясната страна – ще е момче, ако е отляво – момиче.
Ако жената повръща дълго време, очаква се момиче.
Ако при първите болки жената е навън, какъвто човек срещне, такъв пол ще има и детето.
Когато малкото проговори, каквото име първо каже, от такъв пол ще е следващото дете.
Вярва се също, че който обича да яде средата на хляба, ще има момичета, а който обича крайщник – ще има момчета.
В някои области тайната на забременяването се пази по-дълго и защото се надяват, че така ще се роди момче.



Последни коментари

Няма добавени коментари!

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

 

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...


loading
www.cherga.bg © 2007-2010 Всички права запазени.     Сайта изработен от plxWebDev