Васил Стоев:“Изкуството е хапче за забрава”
Съдбата на пловдивския художник Васил Стоев е пъстра като неговите платна. Колкото и невероятно да звучи, маестрото, чиито картини се продават на търговете на “Сотбис”, години наред е бил докер, барман и работник в завод. Има нелеко детство и му се налага от малък да води битка за оцеляване – издържа се сам и учи във вечерна гимназия. Там учителките откриват таланта му да рисува, развиват го и не след дълго Васил Стоев се озовава в Художествената академия в София. Трудното детство го кара да не губи връзката с реалността и уважението към обикновените неща от живота.
Пловдивският художник вече има много причини да се гордее с творческата си биография. Десетки престижни изложби в най-големите галерии и музеи у нас и в чужбина, участие на търг на “Сотбис”, “Арт експо” в Токио, награди от Международното биенале на изобразителното изкуство в Малта. Попада в престижния световен каталог на художници във Франция заради многото си продадени картини там. Името му се нарежда сред такива изключителни творци, като Ван Гог, Реноар, Пикасо.
Първата картина
Беше още в първи клас. Беше вълнуващо, сякаш нещо движеше ръката ми, някаква сила, някакво необяснимо желание. После упорито отстоявах страстта си към рисуването. Няма да забравя и първата продадена картина – по време на една практика в Академията. Бяхме в Котел, седяхме на улицата и рисувахме с пастели. До мен се спряха група французи, харесаха си една от работите ми и я взеха. Не помня колко ми платиха за тази работа, но вечерта с колегите ми бе знаменита, парите стигнаха да почерпя всички на шумен купон в местно заведение. Свикнал съм да се боря с живота и затова рисувам всеки път като за последно. Картините ми са като откъснати от душата ми емоции, те са признание, изповед, казва Васил Стоев.
Той не изневерява на творческия си натюрел – да рисува с наситени цветове, с едри маски. Никога не копира буквално действителността. Поглеждаш негов пейзаж, но там няма нищо направено от натура. Там е закодирано вълнението, тръпката от необятността й. Заставаш пред марионетните му хора и се питаш кой ли задвижва съдбите им, какво ли се крие зад премерените им движения. Художникът не бяга и от традиционно българското – често черпи вдъхновение от карнавалните ни традиции, кукерските обреди, езическите ритуали. Днес все по-често се обръща към нещата от живота около нас, за да ги претвори в картините си.
Тайните на изкуството
Истината е, че да рисуваш, не е тайна, а необходимост. На художника му трябват просто идеи, вдъхновение и талант. Рисуването е допинг, едно неистово чувство, което те приковава към платното, кара те да дишаш, да живееш. Пречупвам през погледа си видяното. Днес ме е завладяла гледката на поседнал пред къщата си стар човек, утре – бягащо по пътя дете. Пред очите ми се заплита броеницата на живота и ме кара да търся уединението в ателието си, за да запечатам преживяната емоция, казва Васил Стоев.
Артистичната бохема
Съвременният художник е самотник, върви по своя път и се бори да докаже таланта си. Няма ги онези артистични вечери, безкрайните разговори за изкуство. Днес животът е интензивен, погълва те, тревожи те, кара те да си нащрек. Но рисуването, виж, то е друго нещо – рисуването е хапче за забрава. Влизаш в ателието – и потъваш в друг, паралелен свят.
Посланията
Изкуството няма граници – сигурен съм, че всеки художник твори с тази мисъл. Ние не търсим някакъв национален, някакъв локален зрител. Изкуството се занимава с човешките вълнения, чувства, емоции, нима навсякъде по земното кълбо не ни вълнуват еднакви неща? Затова смятам, че посланията на българските художници отдавна вълнуват публиката в цяла Европа. Ние имаме своето място там – с таланта си и с живописните си качества.
Авантюрата “Сотбис”
През 1989 г. в България пристигат експерти на аукционната къща “Сотбис”. Целта е да се запознаят със съвременното ни изкуство, а идеята – да предложат на търговете си и наши художници. Сред показаните платна на шестима автори са и тези на Васил Стоев. Всички те попадат в каталога “Съвременно изкуство преди и след войната”. Бях много респектиран, един от експертите сподели, че не гледа картини, само когато спи.
Преди това в “Сотбис” бяха правили търг на руски автори и въз основа на него формираха цените и на нашите картини. Търсеха автентични художници, които да покажат нещо ново на ценителите, разказва Васил Стоев. В “Сотбис” продават работите само на трима български творци – Васил Стоев, Светлин Русев и Димитър Буюклийски.
Добави към любимиПоследни коментари
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
tritioume
7Љc,viagra soft 7<>fJw=0ћM,