ВЕСЕЛИН МАРИНОВ: “Моите песни са моят живот!”

Певецът Веселин Маринов е роден е през 1961 г. в малък, красив български град. Носител е на много наши и международни отличия. Зад гърба си има вече 16 издадени албума в огромен за страната тираж, а през 2007 г. излезе последният - 17-ти албум "Да се събудиш до мен – Любовни балади". Той е човекът, който може да накара многохилядна зала да стане на крака и да запее "Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!"

Обичам музиката от дете. Като юноша имах щастието да бъда поканен от оркестъра в нашата гимназия и тогава започна онази магия, наречена любов към музиката. В казармата разбрах, че това е моят път и в полагаемия отпуск кандидатствах в Консерваторията.

Представял съм си, че мога да бъда също учител или пък хлебар. Като малък често ходех сутрин край оградата на хлебозавода. Харесваше ми мирисът на хляб.

Но си дадох сметка, че музиката е онова, което ще осмисли живота ми. Тя и до днес, вече 25 години, е нещото, което ме кара да се чувствам нужен и потребен на хората.

Имам записани около 200-220 песни, а ако прибавим и тези, които съм пял зад граница, вероятно ще станат над 500. Не мога да кажа, че имам любима песен. Но нямам такива, които съм изпял просто така, за да запълнят някакъв ред от албума.

Наградите са онези препятствия, които трябва да преодолеем по пътя, в началото на кариерата си, когато един изпълнител е млад и се утвърждава. По-късно също има награди, но те са вече за най-продавани албуми, най-много концерти. За себе си преценявам, че нямам вече потребността да участвам в конкурси, където има жури и много субективни фактори.

И все пак, ако говорим за любими награди, това е отличието ми от конкурса Мелодия на годината за песента "Горчиво вино" през 1996г., а албумът "Горчиво вино" стана най-продаваният албум за същата година. Много ми е скъпа също наградата от фестивала "Златният Орфей" през 1994 г., което бе моето завръщане в България.

Мисля, че съм щастлив заради хората, които срещнах по пътя си. Но смятам също, че всеки един от нас се лута. И тази крива постоянно лъкатуши между щастието и нещастието. И може би затова знаем какво е щастие, защото познаваме и нещастието. И единственото, което ни остава, е да вярваме, че след лошото ще дойде доброто.

Медиите, клиповете идолизират един изпълнител. Те го представят по-различен. Затова популярността задължава.

Виждам как хората се впечатляват от това, че често могат да ме видят в най-обикновена баничарница да си купувам баница и айран, а това е най- вкусното нещо, което мога да избера за закуска. Това се разминава с представата на хората за звездите. Въобще, аз не съм типичен представител на звездите, тъй като не искам да се разделя с определени неща от живота си, които обичам да правя.

Това е въпрос, на който едва ли мога да отговоря с няколко думи. Какво е Родината за всеки един от нас? Започва от детството, първите книги и приятели и стига до твоите днешни, ежедневни проблеми. И на мене се е случвало да кажа, че си вземам куфарите и заминавам, като виждам проблемите и трудностите. И тогава, в този момент усещам, че не мога да се лиша от Родината си, че ще ми липсва всичко. И ако аз си отида, ще си отиде и възможността за мен, както и за всеки един от нас да я направим по-добра. Вярвам в България, такава каквато ще я направим ние.

Върхът предстои. Радвам се, че съм жив и чертая своята следа в този свят. Това, което осмисля живота ми, е публиката и музиката, които ме карат да не спирам нито за миг, да продължавам напред и да вярвам, че песните ми са нужни на хората. Правя това, което обичам безкрайно много – да пея за хората от моята страна.

Текст: Антония Стоянова

Снимки – личен архив