Властелинът на планината и неговото убежище

Пътят се виеше като спирала между обраслите ту с бук и дъб, ту с бор и ела стръмнини; тук-таме се мяркаха къщички с опушени червени керемиди; малки постройки с хлътнали покриви, целите обвити в растения и лишеи; подаваха се позеленелите кубета на островърхи църкви с неизменното ято врани над слабо проблясващия в кристалния утринен въздух златен кръст; виждаха се кошери, издигнати на високи бетонни платформи, за да не ги достигат мечките. И в този момент иззад рехавите брезички се подаде рошаво кълбо козина, две добродушни кафяви очи и две симпатични кръгли ушички. Мечката Марияна.

Така бяха посрещнати журналистите и чуждестранните участници на тура по екопътеката “Властелинът на планината”, организиран от Държавната агенция по туризъм и фондация PAN Parks в рамките на юбилейната международна конференция “Дни на Европейската дива природа”. Паркът за танцуващи мечки е най-големият в Европа, разположен на 120 000 кв.м в южната част на Рила, отстоящ на 11 км от гр. Белица. До него може да се стигне с кола или пеша по чудесна екопътека. Построен е според най-новите научни стандарти и със съветите на световни експерти, изучаващи поведението на мечките и по-специално - на кафявата мечка, характерна за България. Центърът предлага на своите обитатели гъсти гори, хълмове, по които да се изкачват и слизат, малки поляни, на които да се препичат на слънце, различни по големина изкуствени езера, в които да се разхлаждат, както и няколко бърлоги. По този начин от фондация “Четири лапи”, със съдействието на фондацията на Бриджит Бардо и австрийската VIER PFOTEN, са създали среда, максимално близка до естествената. Тук те за пръв път показват присъщите им черти, потискани с години, докато са били “танцуващи мечки”.

Кафявата мечка е защитен вид в България от 1998 г. насам, което обаче не пречи определени хора да продължават да изкарват прехраната си с тях, като ги карат да танцуват пред публика. Малките се отделят от майката, когато навършат 7 месеца и се подлагат на жестоки тренировки, за да бъдат превърнати в танцуващи мечки.

През 2007 г. в парка са доведени последните три мечки, за които се знае, че танцуват по панаири и сборове. Но нелегално вероятно има още от горските животни в плен. Но тъй като, за да печели, собственикът на животното трябва да го кара да се изявява пред публика, от фондацията се надяват, че вече много хора биха се обадили, за да съобщят за подобно нечовешко отношение към мечките.

Паркът е на две нива, с два информационни центъра, свързани помежду си с 30-метров мост, по който могат да минават неговите обитатели. Двете му части са разделени на 7 сектора, между които има 11 врати. Дължината на оградата на целия парк е 3 300 м и е висока 3,20 м. За нощно наблюдение са инсталирани 105 лампи. Направени са 12 изкуствени пещери и няколко бърлоги.

Тъй като танцуващите мечки не могат да се върнат към естествения си начин на живот, защото просто не го познават, се налага, след като бъдат освободени, да бъдат и преместени в подобни паркове, където да се грижат за тях. Оставени на свобода, те прекарват голяма част от времето си в търсене на храна, поради което персоналът на парка им я осигурява. Храната е скрита по цялата територия, така че животните да я откриват сами, както биха правили и в природата. Освен това от “Четири лапи” отчитат, че всички мечки, доведени в центъра, за пръв път се отдават на зимен сън. За целта те използват изградените бърлоги или си ги изкопават сами в гората.

Към втория информационен център, разположен на горното ниво, е изградена тераса, която позволява на посетителите да наблюдават животните. На по-късен етап се планира тук да се изнасят лекции и провеждат семинари. Към информационния център има и медицински пункт, в който ветеринари се грижат за състоянието на обитателите. Миналата година са били поканени специалисти от Франция, които са оправили зъбите на всичките 24 мечки.

Екопътеката за парка тръгва от курорта Семково, намиращ се над Разлог, изкачва се по насрещните хълмове към Вълча поляна, където са и последните лифтове и писти на курорта, после се спуска към река Станкова, откъдето завива надясно и продължава към Горно Яворово, за да свърши при Центъра за реадаптация на танцуващи мечки. Преходът продължава 4 часа и минава през гъсти иглолистни гори, нашарени с жълтите и червените петна на широколистните дървета през есента. На няколко места са изградени беседки и огнища, подходящи за барбекю, към които в организирания тур бяха добавени и местни специалитети. България е сред малкото европейски държави, в които все още се срещат мечки в природата. Това привлича и много чужденци, които обичат да ги наблюдават. Фотосафарито и animal-watching туризма са сред най-бързо развиващия се сектор в отрасъла у нас в момента. Това е и идеята на PAN Parks фондацията – запазването на природата чрез развитието на устойчив туризъм в нея. Идея, която България не само подкрепя, но и развива на практика.

Текст и снимки: Радослав Райков